История

До 90-те години на ХІХ век в Шуменска област е функционирала само една болница с 40 легла, разкрита през 1837 г. В Нови пазар и района здравеопазването се е осъществявало от медицински фелдшер.

През 1894 г. е назначен околийски лекар и двама медицински фелдшери, като Новопазарска околия е била разделена на санитарни участъци с центрове Хърсово, Сенебир (Сини вир) и Марковча (Марково). Първият околийски лекар в Нови пазар е д-р В. Хинов, а медицински фелдшер Никола Пенев. В периода до 1908 г. като околийски лекари в града са практикували д-р Павел Христов, д-р Петър Бонов, д-р Иван Лапавцов и д-р Никола Бързицов. Последният е околийски лекар до 1911 г., след което е назначен д-р М. Вартан. След края на Първата световна война функциите на околийски лекар е изпълнявал д-р Халкиопулос.

Първият местен лекар, роден в гр. Нови пазар, е д-р Добри Беров Русанов, завършил в Монпелие, Франция и започнал лекарската си практика в града от 1910 г.

Липсата на болница в Новопазарска околия е затруднявала изключително много лечението на заболелите. Новопазарският общински съвет прави неколкократни опити за изграждане на собствена болница в града. През 1906 г. Окръжният съвет в Шумен разкрива към околийските амбулатории подслони, които служат за безплатно медицинско обслужване, наблюдение и лечение на страдащи от остри заболявания.

През 1909 г. е завършен цялостният план за изграждането на болница в Нови пазар. Общината отстъпва даром общинско място, а гражданите доброволно доставят 239 куб. метра камъни за строежа. На 31.01.1910 г. на събрание в града с представители на всички околни общини се взема решение да се съберат парични помощи за строежа от населението. Набрана е сумата от 10793 лв., депозирана в Българска земеделска банка. По същото време Общинският съвет взема решение в бюджета на общината за финансовата година да се отпуснат допълнително 2000 лв. за строежа на сградата. Така болницата е завършена и открита през 1913 г. като първият болничен персонал е бил от един лекар, двама фелдшери и една слугиня. Пръв околийски болничен лека е бил д-р Вартан, заменен през 1915 г. от д-р Добри Беров, който е практикувал до 1923 г.

Новата болница е била масивна за времето си сграда и с разкритите си 12 легла е била достатъчно просторна. На вторият етаж са били разположени три болнични и една обслужваща стая. На първият етаж е имало амбулатория, болнична аптека и сервизни помещения, а в приземието – домакински помещения.

До началото на ХХ век родилната помощ е била поверена на невежи баби. От 1906 г. започва работа като свободно практикуваща акушерката Екатерина Христова, като по-късно за градска акушерка е назначена Янка Христова от гр. Шумен, заменена през 1912 г. от новопазарчанката Керана Недева.

Липсват данни за зъболекари в Нови пазар до 1912 г., когато започва да работи стоматоложката д-р Лозева.

Преди разкриването на първата болница в града, при липсваща здравна просвета, ширеща се мизерия и бедност, оскъдна и нискокалорична храна, лоша вода за пиене, недобро водоснабдяване, липса на канализация и организирано сметосъбиране, здравеопазването е било на изключително ниско ниво, хигиенното състояние на населените места – крайно лошо, здравната култура на населението – ниска.

Разпространени болести в града и района до средата на ХХ век са били предимно инфекциозните заболявания – коремен тиф, дизентерия, дифтерит, туберкулоза, магарешка кашлица, всички видове шарки, венерически болести. Смъртността от инфекциозни заболявания е била изключително висока, особено детската смъртност.

От 26 юли 1924 г. до 08 декември 1924 г. болницата е временно закрита по бюджетни причини.

До 1938 г. болницата функционирала трудно, с продължителни прекъсвания, като на 6 февруари 1938 г. официално и тържествено отново е открита с 15 легла. Въведено е работно време на персонала, график и разположение в дома, правилник за вътрешния ред и присъствена книга за персонала. Определени са дни за свиждания и поещения.

В годините след 09 ептември 1944 г. поликлиничната и спешната помощ са били разположени в масивна триетажна частна къща в центъра на града. Вътрешно, хирургично и рентгеново отделения са се намирали в стара постройка в крайната североизточна част на града до самия парк. В същият район, в отделни постройки павилионен тип са били разположени още зъболекарските кабинети, клиничната лаборатория и помещенията за шофьорите на линейки. От срещуположната страна на шосето в стара триетажна постройка в близост до Основно училище „Н. Й. Вапцаров” са се намирали детското отделение, карантинния инфекциозен сектор, стерилизационната, болничната аптека и кухнята. Акушеро-гинекологичното отделение е било разделено на две, като родилният сектор е бил разположен в бившата сграда на пионерския дом в близост до съдебната палата, а гинекологичният сектор се е намирал в сградата на първата градска болница от 1913 година, заедно с туб-кабинетите. За нуждите на общинското здравеопазване са се използвали още: една частна къща в близост до поликлиниката за зъботехническа лаборатория; друга частна къща на ул. „Левски” № 4 за стоматологично отделение; едно приземно помещение в сградата на Съда за Детска млечна кухня; два дървени фургона за администрация, счетоводство и канцелария.

Нито една от изброените сгради не е била проектирана и строена за предназначението си. Това естествено е налагало ежедневно разходване на извънредни средства за текущи ремонти, преустройства и нагаждане към постоянно променящите се нужди и изисквания.

Въпреки крещящата необходимост от изграждането на нова сграда за болницата, решението за нейното строителство се е отлагало години наред. Едва през 1974 година обстойно се разглежда въпроса за болничната база и категорично се изключва възможността за ремонти и реконструкции. Изказва се твърдото становище за ново строителство. За целта се отправя покана за посещение и среща разговор с министъра на Народно здраве Ангел Тодоров. Предложеният проект е одобрен, но на практика първата копка е направена на 21 януари 1976 година. Въпреки големите за град като Нови пазар мащаби на обекта, първоначално пусковият срок е определен за 1979 година, но в последствие се проточва непредвидено дълго, редица причини, между които и липсата на квалифицирана работна ръка, налагат приемането на нов срок до 1981 година, който също се оказва непосилен. За довършването на сградата са организирани трудови бригади през почивните дни от хора, работещи в почти всички предприятия и учреждения в града.

Официалното откриване на новата сграда е направено на 23 декември 1983 година в чест на 100-годишнината на град Нови пазар, но тогава пълноценна работа са започнали само поликлиничните кабинети. Останалите клинични, административни и стопански структури на болницата са премествани поетапно до края на 1987 година.

При представянето на историята на болницата и справката за гр. Нови пазар, са ползвани данни и факти от ведомственото издание "75 години Общинска болница Нови пазар 1913 - 1988", съставител д-р П. Рафаилов, изд. ИЦТТ "Информа".

Пълният книгопис, послужил като основа за това издание можете да видите тук >>