11 - 15 септември 2013 год., Порторож – Словения

В периода между 11 и 15 септември 2013г. в Порторож – Словения се проведе четвъртият международен медицински конгрес, организиран от Югоизточно-европейския медицински форум. „МБАЛ Д-р Добри Беров” ЕООД гр. Нови пазар участва с научен доклад на тема „РЕГИОНАЛНИ ПРОБЛЕМИ И НЕРАВЕНСТВА В БЪЛГАРСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ”, презентиран от д-р Атанас Атанасов и с постер на тема „Клиничен опит от лечението на четири случая с Тежък остър панкреатит в условията на общинска болница”, представен от доц. д-р Белчо Белчев.

В презентацията на д-р Атанасов бяха разгледани съществуващите неравенства в системата на болничното здравеопазване в България, които са причина за силното компрометиране на солидарния здравно осигурителен модел и препятстват достигането на целите на здравеопазването.

Изследвания и проучвания на общественото мнение показват, че независимо от увеличаване на използваните средства за здравеопазване в последните десетина години, все по-голяма част от пациентите не получават необходимата им медицинска помощ, а част от тях загиват поради затруднен достъп до лечение. Създава се усещането, че е нарушен общественият договор в здравеопазването, който регламентира както задължения за гражданите (да плащат осигурителните си вноски), така и задължения за държавата и публичните институции (да осигурят качествена здравна помощ на всеки нуждаещ се, независимо от местоживеенето му).

Налице са тежки териториални диспропорции в разходването на публични средства за болнична помощ, несъответни на здравните потребности на населението. В резултат на различната обезпеченост с лечебни заведения и с медицински специалисти, както и на остарели методи за регистрация и отчитане, се стигна до сериозно изкривяване на медицинската статистика и фрапиращи разлики в заболеваемостта от определени заболявания и в някои други здравни показатели за отделните региони или в различни години за един и същи регион.

Поради неравнопоставеност по отношение на финансирането и въвеждането на свръхзавишени и ресурсно необезпечени изисквания към малките лечебни заведения за болнична помощ, в рамките на последните 3-4 години редица клинични структури, а на места и цели болници преустановиха дейността си. Това на практика предпостави проявата на дискриминация спрямо около 2,4 милиона български граждани, живеещи в периферните райони, които потребяват болнична помощ в пъти по-малко от средната за страната. Очевидно действащите към момента медицински стандарти не са средство за постигане и поддържане на качество, а инструмент за осъществяване на болничното преструктуриране (ликвидиране на малките болници). Използваната методика на НЗОК за формирането на лимитите или така наречените задължителни прогнозни стойности на разходите, допълнително задълбочи съществуващите неравенства.

Голяма част от функциите на съсловните организации по защитата на професионалните права и интереси на медиците и саморегулацията на медицинската професия бяха отнети с нормативни промени, а друга част се реализират формално поради организационни и вътрешносъсловни проблеми. Контролът над медицинската практика, участието в ценообразуването на здравните услуги, договарянето с финансиращите органи и с правителството, контролът на нормите на медицинската етика и други присъщи на съсловните организации ангажименти се изпълняват формално. Това е допълнителна предпоставка за задълбочаване на неравенствата и дискриминацията на здравно осигурените български граждани по отношение на достъпа до болнична помощ на географски и социален признак.

В презентацията бяха представени данни за нееднаквия относителен дял на средствата за болнична помощ, които се разходват на глава от населението в отделните административни области спрямо средния за страната. Представена е и таблица, показваща тенденциите към задълбочаване на нераветвата по отношение на достъпа до публичн ресурс за болнична помощ.

За илюстрация на глобалните негативни ефекти спрямо здравето на нацията бяха представени сравнителни данни за здравните показатели на България спрямо останалите европейски държави по т.н.

Представени бяха и данни за парциалната покупателна способност (ППС) в долари на разходите за здравеопазване в България и общо за Европейския съюз за периода 2005 – 2010г., откъдето е видно, че съвкупния здравен продукт, потребяван от едно лице в страната е над 3 пъти по-малък от средния за Европейския съюз. Посочени бяха още 3 много неблагоприятни момента.

Първо - разликата в стойностите на ППС$ в годините нараства. Докато България за 5 години е успяла да добави 228$, то Европейския съюз добавя цели 732$.

Второ – налице са противоположни тенденции по отношение на държавните разходи за здравеопазване. Докато в Европейския съюз относителния дял на държавните разходи нараства с 1,28%, то в България те намаляват с цели 6,44%.

Трето – през 2010г. ППС$ в България намалява под нивото на 2008г.

Като се вземе предвид, че първите публикувани данни за ППС$ са към 1995г. и за Европейския съюз стойността е 1446.41 е съвсем очевидно, че България е на доста повече от 20 години разстояние след ЕС по отношение финансовата обезпеченост на здравеопазването.

В заключение бяха предложени мерки за преодоляването на създадените неравенства, между които законодателни и други нормативни промени за гарантиране на равнопоставеност на лечебните заведения за болнична помощ по отношение финансирането, вкл. на спешната медицинска помощ и интензивното лечение; регламентиране на ясни правила и процедури за изработването и утвърждаването на медицинските стандарти (стандарт за писане на стандарти), ресурсно обвързване на изискванията в съответните стандарти и постигане на общо съгласие по базовите изисквания на отделните специалности с оглед гарантиране интегритета на системата; възстановяване на принципите на реално договаряне с финансиращите фондове (вкл. НЗОК) на цените и обемите на медицинската дейност; въвеждане на буферни механизми за преодоляване на значителни териториални диспропорции в потреблението на медицинска помощ и др.

В постера на доц. Белчев беше изтъкната ролята на лаважа с охладени разтвори в комплексното лечение на тежкия остър панкреатит за добрия изход от заболяването. Представени бяха 4 случая, лекувани в „МБАЛ Д-р Добри Беров” ЕООД гр. Нови пазар в периода от септември 2009г. до април 2011г., на които е дренирана bursa omentalis с по два широки дрена, съответно един през форамен Winslowi и един през ligamentum gastrocolicum и проведен лаваж със силно охладени разтвори на Рингер и физиологичен серум. В резултат болните са показали бързо подобряване на лабораторните и клиничните показатели и са изписани клинично здрави.

Участниците в международния форум бяха акредитирани с 15 Европейски кредита, за което получиха съответни сертификати.